23 юлиЗа Петър Стойчев и българския маратон към цивилизацията (sport1.bg)

Този материал трябваше да бъде посветен на Уругвай – моето почти 40-годишно футболно пристрастие. За щастие един великолепен наш спортист с могъщ шампионски замах промени плановете ми за писане в разгара на лятото. Доказвайки за пореден път, че никое чуждестранно събитие, отбор или състезател не може да генерира такава радост, каквато експлодира по повод на голяма българска победа в значим олимпийски спорт. И вместо за безстрашието, интелигентността, бързината, дисциплината, даже и жестокостта (все още я има на моменти) на неподражаемите уруси, ще посветя следващите редове на великия Петър Стойчев.

В Шанхай роденият в Смолян исполин спечели златния медал на 25 км в открити води с огромната разлика от 36 секунди. Статистиците завинаги ще запишат този успех като първата българска световна титла в плувните спортове за мъже и жени. Може би има специалисти, които с трезв тон вероятно ще кажат, че при толкова много Световни купи по маратон е съвсем нормално Стойчев да “вземе” и един златен медал на голям шампионат. Ще се намерят и теоретици на спортното постижение, които ще се опитат да охладят ентусиазма ни с аргумента, че 25-километровата дистанция не е олимпийска и в крайна сметка не се е случило Бог знае какво във водите край китайския мегаполис. Всеки има право на мнение и сигурно във всяка от посочените тези се съдържа частица от истината за реалната стойност на това отличие. Не подлежи на дискусия обаче фактът, че за страна като България световна титла в който и да е от плувните спортове е извънредно събитие.

Да, в нашата синя история блестят медалите на Таня Богомилова, Соня Дангалакова, Антоанета Френкева, Петър Георгиев, Денислав Калчев, Ваня Аргирова, Михаил Александров. Въпреки техните успехи на световно и на европейско равнище страната ни не се задържа задълго в   елита на плувните спортове, а българите не станахме по-плуващи хора. Достатъчно е човек да постои малко край някой басейн, река, язовир или най-вече край морето, за да усети дълбоко вкоренената в кръвта ни хидрофобия. Тази нечувствителност към водната стихия, която често мутира в непреодолим страх, е колкото исторически наследена, толкова и култивирана през последните 100 години. По брой на спортните басейни на глава от населението родината ни е на едно от последните места в т.нар. цивилизован свят, към който държим да ни причисляват. Какво да се прави – явно като народ не изпитваме необходимост да изграждаме басейни, в които децата ни да се учат да обичат водата.

Някой ще контрира, че не става въпрос за желание, а за възможности, и понеже България е бедна, а басейните – скъпо струващи съоръжения, затова не ги строим. Отговорът е в центъра на София, в сърцето на Борисовата градина. От години добрата стара къпалня “Мария Луиза” е затворена и няма земна сила, която да я върне на столичани за отмора в летните месеци. На около 2 км е друг комплекс – Червено знаме, който беше построен за Европейското първенство през 1985. Той беше така занемарен и разрушен, че в него можеше да се снима “Джурасик Парк”. Да не говорим за басейна, залят с бетон и превърнат във волейболна площадка – отново в София. Така че не средства, а отношение към плуването и плувните обекти не ни достига, за да бъдем в крак с цивилизацията.

Плуването, басейнът, банята, душът, хигиената – всичко това са плодове на човешката цивилизация и нейни задължителни елементи. Петър Стойчев спечели титлата в открити води, но е заведен някога в басейнче, където е имало отдаден на работата треньор или просто добър учител по плуване. И сега, 30 години по-късно, този умен спортист и неговият твърдоглав треньор Красимир Туманов показаха, че даже нашата абсолютно хаотична система на развитие на спортното плуване е в състояние да създаде световен шампион. Двамата неуморни маратонци ни показват, че мястото ни е в цивилизацията, че имаме човешкия талант и природните дадености да бъдем част от нея. Показват ни също така, че това място не се полага по право, а с адски много труд и блъскане по пътя на най-голямото съпротивление.

Асен Спиридонов, Евроспорт