9 апр„Човекът амфибия“ (вестник КАПИТАЛ)

Той е като амфибия. Плува, плува, плува… И никога не се отказва. Досега в целия си живот е преплувал над 60 хиляди километра в басейни, реки, езера, морета и океани. Това е обиколка и половина на Земята по екватора. Десет години той е номер едно в плувния маратон, нещо като Майкъл Фелпс на дълги разстояния, но това вече не му е достатъчно. Петър Стойчев иска още нещо от спорта, преди да сложи край на кариерата. „Купите от плувния маратон (сега вече Гран при) са част от миналия ми живот“, казва 34-годишният Стойчев.

Една от стойностните фигури на българския спорт в продължение на цяло десетилетие е на път да загърби това, в което се чувства най-силен и което го държеше във вниманието на медиите и спонсорите. В залеза на своята кариера той вече не се интересува от преследване на рекорди, каквито има много. Той иска това, което му липсва – добрия резултат на голямо първенство, а оттам и по-различното признание. „Това, което сме постигнали тези години, напълно задоволява нашите желания. От този момент нататък имаме за цел да направим два резултата – да се класираме за олимпиадата и да запишем добро класиране на самите игри. Всичко друго е свързано с подготовката. Дали сме първи или пети на междинните състезания няма да повлияе върху нагласите ни за основните цели“, казва роденият в Момчилград плувец, който от 2009 г. е член на Залата на славата.

Ловене на успехи в мътни води

Дълги години той беше специалист в дисциплина, която е много изискваща, но също така е встрани от големите и признати събития. Стойчев се специализира в плуването на дълги дистанции – от 15 до 88 км. Въпреки че на пръв поглед изглежда лесно да премине от по-дългата на по-кратка дистанция, като например 10 или 15 км, за него задачата се оказва трудна. Може би това е причината най-доброто му класиране на олимпийски игри да е шестото място на 10 км в Пекин през 2008 г. Година по-късно на световното първенство Рим е 31-ви.

През годините установил, че успехът на олимпиадата няма да дойде с просто превключване на дистанцията. До момента неговата специалност е било дългото плуване при тежките условия, понякога до девет часа. „Хората в Канада например идват за старта, гледат малко и отиват да си свършат някаква работа. След известно време се връщат, а ние още плуваме. Те уважават това усилие“, коментира Стойчев.

Една от особеностите на неговата дисциплина е в екстремността. Средата винаги е различна – понякога е в езеро със спокойни води, друг път е река със силни течения. Никога не е известно каква ще бъде температурата – тя може да от 17 до 30 градуса, дори и повече. На последното състезание миналата година негов американски колега почина в топлите води край Дубай. Няма повтаряемост на едни и същи условия и затова за разлика от басейна няма точен алгоритъм за успех дори на едно и също състезание. Съпътстващите плавателни съдове често създават вълни, а в по-екстремните условия в Южна Америка допълнителните затруднения идват от лодките на зрителите. В желанието си да помогнат на своя любимец те често усложнят условията за българина. „Дори в колоезденето на шосе, където условията са сравнително различни, колата отпред не начупва асфалта“, описва ситуацията Стойчев.

Другото „аз“

Единият основен въпрос, който се опитва да реши в „новия си живот“, е свикването със средата за плуване. „Състезанията на 10 км са в езеро, където условията са много по постоянни, по-близо са до рутината. Когато плуваме на 50 км, понякога дори не знаем точно посоката. Вдигаш главата и ако случайно пред теб има вълна, губиш представа за нещата. Ориентацията е една от най-сложните задачи, защото видимостта ни е 10 см над водата“, казва той. Именно заради тази по-добра адаптация, необходима му за подготвителния старт за олимпиадата в лондонския Хайд парк, той ще изпусне част от традиционните си стартове, като например в Охридското езеро. Първото му сериозно изпитание в новото му амплоа ще бъде световно първенство по плуване в Шанхай през юли, което е и първата квалификация за олимпиадата в Лондон.

Другият основен въпрос е да натрупа допълнителни физически умения, които са му липсвали за по-добро класиране на големите първенства. „Сега подготовката ми е насочена към натрупването на специфични умения. Опитвам се да подобря скоростната издръжливост, да намаля дистанцията и да вдигна максималната скорост. Затова и няма да участвам в някои състезания за Гран при, които съм печелил многократно. Това не ми е целта“, разказва Стойчев.

От известно време той тренира в Германия и вече прави разликата между подготовката в България не само по отношение на материалната база. Избрал е немската школа заради близостта до България и сравнително „домашната обстановка“ в сравнение с другата сила в този спорт – САЩ. Но също така е член на клуба „Вюрцбург 05″, където се подготвя и най-успешният германски плувец в дългите дистанции Томас Лурц. В негово лице намира конкуренцията, която му липсва в България.

Основната теория на местната школа е, че трябва да си непрекъснато във водата. Това е възможно, когато времето ти е отдадено изцяло върху подготовката и са по-малко ангажиментите от житейски характер. „Атмосферата предразполага за работа. Всичко е измислено да бъде в полза на спортиста. Има голям ред и дисциплина. 7 часа е 7 часа, а не 7.05″, казва Стойчев, който в България се подготвяше на басейна „Спартак“ като състезател на „Левски“.

Денят му във Вюрцбург започва с тренировка в басейна от 7 до 9.15 часа и после още една от 14.45 до 18.45, като включва и подготовка на сухо. На седмица плува между 65 и 110 км, като почива само в неделя. „Навремето съм плувал по 115-120 километра на седмица, но с натрупването на годините намалих обема“, разказва Стойчев. Обемът на натоварване и монотонността на подготовката в продължение на толкова години вероятно биха отказали всеки друг много по-рано. Но той продължава да търси новите предизвикателства, макар и в края на кариерата си. Едно от нещата, които го крепят, е и своеобразната посланическа мисия в страни като Канада или дори Македония, където е много добре приет.

Сам сред свои

През годините Стойчев си изгради имиджа на победител. Успехите в стартовете за Световната купа бяха неговата визитка не само пред обществеността, но и пред спонсорите. Един от важните въпроси, които трябва да реши, е как промяната в целите му да не се отрази на отношенията му с партньорските компании. За да се задържи в зоната на прожекторите през 2007 г., той подобри рекорда за преплуване на Ламанша, макар и от втория си опит. Освен че стана първият плувец с резултат под 7 часа, събитието предизвика значим медиен интерес в България, което беше добра реклама за спонсорите му. Дълги години Стойчев беше подкрепян от „Мтел“, а сега има договор за една година и с медодобивен завод „Аурубис“ в Пирдоп.

Именитият плувец не се притеснява, че ще загуби спонсорите си, като замени моретата с олимпийския басейн. „Не се притеснявам. Във всичко, свързано с дългото плуване, сме номер 1 до момента. Това, което съм направил, няма как да бъде отнето. Това, което ми липсва, е още едно добро представяне на олимпиадата. Шестото място в Пекин е много добро, но искам още едно много по-добро“, коментира Стойчев и допълва, че се чувства поредната жертва от липсата на добър спортен мениджмънт в България.

Заради това за разлика от други елитни спортисти той сам се занимава с всичко – от разговорите с рекламодателите до уреждането на самолетните билети и визите. Характерното при него е, че го прави, без това да повлияе на резултатите в продължение на 10 години, а такова постоянство в спортното дълголетие не се среща често. Липсва му конкуренция в България. „Когато си сам и ти стане трудно и тежко, е нормално да върнеш газта. А в Германия имат няколко добри плувци и когато двама са уморени, третият дърпа напред, а те се опитват да го гонят. Следващата седмица нещата може да се променят, но винаги има съревнование. Така резултатите се постигат още по време на тренировките“, добавя плувецът, който в обществения живот участва активно в кампании срещу използването на ГМО и срещу затлъстяването при децата. За разлика от немските си колеги той е убеден, че ще направи по-плавен преход към следващия етап от живота си, в който предстои да изпълни последните си цели в спорта.

Георги Филипов