19 ноеСветовният шампион Петър Стойчев: Всеки труд се възнаграждава

Не е лесно да се срещнеш с Петър Стойчев. Особено в последните 10 месеца, откакто тренира в Германия с най-големия си конкурент в плуването на дълги разстояния Томас Лурц. Който между другото му е и добър приятел.

Целия месец октомври до средата на ноември 11-кратният носител на Световната купа по плувен маратон беше на два последователни лагера с Лурц и колегите му от немския отбор “Вюрцбург 05” – две седмици на Канарските острови и след това в Германия. Върна се за два дни в София, за да поеме към високопланинската база “Белмекен” за поредната серия тежки тренировки. В този супернапрегнат график Стойчев успя да изгледа големия международен турнир за деца “Замората”, посветен на треньора Стефан Попов, на басейна “Спартак” и да отдели време на “Труд”.

“За 30 години в плуването, във водата, в спорта въобще няма как да не съм видял много неща – разказва Стойчев – Няма смисъл да казвам колко ми е било трудно през годините, как съм тренирал сам и съм плувал дълги километри. Това всъщност е най-натоварващото в плувните тренировки, особено за маратоните – самотата във водата. Монотонността. Съвсем друго е, когато имаш с кого да се подготвяш, нямам предвид треньора, а друг плувец на добро равнище до теб. Имах идея и предложих миналото лято на Венцислав Айдарски да тренираме заедно, за да може да си помагаме. И двамата плуваме на дълги дистанции. Той обаче много забави отговора си и затова си организирах подготовката в Германия, която започна миналата година. Дойде и семейството ми – съпругата Ася и дъщеричката Стефани. Там с Томас Лурц и другите плувци от клуба се чувствам много добре. За мен сега е важно да успея да се подготвя на възможно най-високо равнище за следващата година, която е олимпийска.”

Роден в Момчилград преди 35 години, Петър Стойчев се научава да плува в Смолян.

Започва състезателната си кариера в “Родопа” като тренира при Евелина Георгиева и Огнян Данчев. После дълги години е в Русе, където се подготвя при Атанас Тодоров и завършва висшето си образование. От 13 години е състезател на “Левски”, тренира при Красимир Туманов. Двамата оформиха един от най-печелившите тандеми в българския спорт през последното десетилетие.

“В спортната си кариера съм постигнал почти всичко, нямам вече кой знае какви конкретни цели – признава Стойчев. – Освен една, разбира се, първо да се класирам, а после и да стартирам на олимпиадата в Лондон. Това, живот и здраве, ще бъдат моите четвърти олимпийски игри. Пък там – каквото сабя покаже. Игрите са естествен връх в състезателната кариера на всеки спортист. Чувството да плуваш на олимпиада е неописуемо, не може да се сравни с нищо друго. Всъщност има нещо още по-велико – да носиш флага на Родината на откриване на олимпийски игри. Каквато голяма чест имах аз през 2008 г. на Олимпийския стадион в Пекин. Да развееш българското знаме пред очите на целия свят – това не се поддава на описание. Също като да слушаш “Мила Родино” в твоя чест.”

За 30 години в плуването по басейни, езера, реки, морета и океани Стойчев със сигурност е навъртял над 50 000 километра. Което означава, че с плуване е обиколил Земята по екватора. От юношеска възраст досега редовно тренировъчният му план включва общо между 2000 и 3000 км на година. В зависимост от това колко дълъг е състезателният сезон, на какво се акцентира в подготовката.

През 1993 г. Петър печели два медала от европейско първенство за юноши в Истанбул – става втори на 1500 м свободен стил и трети на 400. Същата година за първи път плува на маратона в Охридското езеро.

“Всичко ми беше много странно, особено и непознато – спомня си плувецът. – Водата там е изключително бистра, оглеждах се постоянно за нещата по дъното, чувствах се некомфортно. Нямах си и идея в този момент, че по-късно ще плувам общо на над 150 маратона по целия свят, колкото са към днешна дата състезанията ми.

Първата ми наистина голяма победа в дългото плуване дойде чак през февруари 1998 година. В солените води на Атлантическия океан до аржентинския град Мар дел Плата. Тогава спечелих маратона на 40 километра за Световната купа, но състезанието се оказа ужасно тежко.

По средата на надпреварата времето рязко се развали, вдигнаха се големи вълни, плуването стана бавно. Постижението ми тогава беше 10 часа и 51 минути – това всъщност е и най-дългото време, което съм прекарвал във водата в едно състезание. За сравнение най-дългият ми маратон са 88-те километра по течението на река Парана, отново в Аржентина. Но те се плуват по-бързо от 40-те километра през 1998-а.”

Съпругата на Петър – Ася, също е елитна спортистка. Тя и Богдана Зарева са първият български дует в синхронното плуване, играл на олимпийски игри – в Атина през 2004 г.

“Ася е невероятен човек и голям спортист – почти се хвали с половинката си Петър. – След като прекъсна с активната спортна кариера, се отдаде на тренировки, свързани не само с развитие на тялото, а и на духа. Тя и сестра й въведоха в България така наречения кардиобалет, водеше часове по тае-бо, сега води занимания по пилатес (система от упражнения за гъвкавост и разтягане, които се изпълняват с изпънати крайници – б. а.). Дори преди седмица, въпреки че вече е с голям корем, защото е бременна, водеше час по пилатес. И често прави упражненията сама вкъщи, за да поддържа тонус. Ася е човекът, който според мен може да направи най-много коремни преси. При нея започваме да броим коремните преси, когато надхвърлят хиляда.

В невероятно добра кондиция е през цялото време, мисля, че дори в по-добра от годините, когато беше състезателка. Говоря като тонус, като физическа форма, преди да забременее втори път. Скоро, живот и здраве, се очаква да роди момче.“

А плува ли вече четиригодишната Стефания? Това е въпрос, на който отговорът е абсолютно ясен. „Плува в детската градина, правят звезди във водата – доволен е Петър. – Но не сме от родителите, които искат детето им на всяка цена да стане като тях. Ще я оставим сама да избере какво да спортува. Но тя добре знае, че татко е шампион по плуване, че го дават по телевизията, казват й го бабите. Гледала е няколко пъти на видео съчетанието на Ася и Боряна от олимпиадата в Атина. Дори с куклите се опитва да повтаря същите неща и упражнения, които мама е правила във водата на състезания…“

Освен уникалните 11 триумфа с 11 комплексни Световни купи по плувен маратон във веригите на 11 поредни години Стойчев държи и световния рекорд по преплуване на Ламанша. Наречен „спортист с митичен статус“ от Международната федерация по плувни спортове, българинът засега е единственият на планетата, успял да премине протока от Дувър до Кале за време под 7 часа. „Мнозина казват, че да преплуваш Ламанша е по-трудно, отколкото да качиш Еверест – разсъждава Стойчев. – Не знам дали е точно така, защото на Еверест не съм бил. Но знам със сигурност, че върхът е качен от много повече алпинисти, отколкото са плувците, успели да стигнат от Англия до Франция.

За първи път протокът е преплуван през 1910 г., в Дувър има статуя на големия спортист, който го е сторил. Въобще – преплуването на Ламанша е станало част от местния фолклор там. Затова няма как да не съм горд с рекорда си на протока.“

Хората, които не са плували редовно и активно, е трудно да си представят какво значи да си във водата всеки ден. По два пъти. Да навърташ много километри с ясното съзнание, че и следобед, и утре, и вдругиден ще е така. „Когато съм на лагер, а това е най-нормалното ми състояние в последните двадесетина години, просто нямам почивни дни – разказва Стойчев. – В зависимост от това какъв е цикълът на подготовка, почивам веднъж след пет или седем тренировки. Тоест пропускам едно занимание, но много рядко почивният ми ден е цял. Ваканцията ми на година е между 3 и 4 седмици. Тогава наистина се възстановявам, най-вече психически, за да съм готов за новите изпитания.“

През 2012 г. Петър Стойчев няма да стартира в маратони от Световната купа. С треньора му Красимир Туманов планират да участват само в три плувания, всяко по 10 км, преди олимпийската квалификация през юни в Португалия. Защото олимпийската дистанция в плуването в открити води е точно 10 км, а тя винаги е малко „къса“ за Стойчев, който обича бурните и студени води и е най-силен, когато състезанието е тежко. Така беше и това лято на световното в Шанхай, където топлата вода от 29 градуса направи надпреварата не само тежка, но и опасна за спортистите. И състезанието на няколко пъти беше много близо до прекратяване.

„В Гребния канал на Лондон, където ще е олимпийският старт догодина, обаче няма да има вълни. Всичко ще е идеално – смята Петър. – И ще победи плувецът, който има късмет и е добре подготвен. Забележете, не казвам най-добре подготвеният, а този, който има ден. Защото на олимпийски игри всички са подготвени. Но ден с ден не си прилича. Един път се събуждаш и си в прекрасно настроение, иска ти се да полетиш. Друг път не ти се става от леглото, искаш да прекараш деня в кревата. Е, как ако „нямаш ден“ да победиш. Все пак олимпийският старт е веднъж на 4 години. Организмът на спортиста не е електронен часовник – да го настроиш, да звънне в точния момент и всичко да е точно. Темпото на 10 км вече е много високо. И няма плувец, спечелил квота, който да не иска да спечели. Затова смятам, че място сред първите осем ще е много голям успех. А медал – това ще е върхът на сладоледа.“

Какво би посъветвал Петър Стойчев младите плувци и младите спортисти въобще? Отговорът е много ясен: „Да се концентрират върху тренировките, ако искат да постигнат нещо наистина сериозно. Да спазват стриктно спортния режим, което днес е доста трудно за младите. Да се влагат до последно в подготовката. Да вярват на своя треньор. И тогава със сигурност ще дойдат резултатите. Защото всеки един труд се възнаграждава. Може върховият спортен резултат да не дойде точно в момента, в който се иска. На следващото състезание или на по-следващото. Това, което градиш на тренировка, дава своите плодове. Пак повтарям, всеки труд се възнаграждава.“

Николай Кръстев,