26 януМомчето, което превръща и сламата в злато – списание Усури

Петър Стойчев откри формулата на това да се живее пълноценно, а заедно с това хармонично – и тя е доброта.

Тук тренира Петър Стойчев… Камъкът пред басейна „Спартак” е само един от начините, с които можем да отдадем почит – с други думи, да се зарадваме, че Петър Стойчев е българин… Не само заради титлите или рекордите, с които е обагрена вече предългата му кариера на плувец. Характерно за шампиона е, че омагьосва, убеждават ни и Тошко, и Биляна още докато уговаряме тази среща… Изреждат успехите му, а заедно с тях и каузите, в които непрекъснато се включва – помага например много на децата, винаги застава с името си зад цели, които означават по-здрав живот, по-хармонично развитие… Спортът му е дал възможност да погледне на света глобално – и затова някак не наизуст ще ни разкаже как трябва да се подкрепя положителното; това, което развива децата… А другото, негативното да се ограничи. Така че, самото интервю започваме по най-позитивния възможен начин – с усмивка. Петър е преплувал току-що на тренировка десетина километра в басейна, но енергия не му липсва – поздравява, уговаря срещи, кима… Тук не само тренира, тук живее и вдъхновява…

Как се чувствате като човек, който създава позитивен пример в общество, което живее с негативното?

Трудно, но малко хора го разбират и усещат това нещо. Всички имат различни виждания, аз не се стремя да се харесвам на някого, гледам да си гоня моите задачи и да помагам за положителните неща.

Има една система, хюмън дизайн, която разделя хората на четири типа. Основният тип са генераторите, но вие ми приличате повече на представител на третата група, манифесторите, които дърпат обществото напред…

Аз имам желание да се развивам и да напредвам. Има хора, които, както се казва, теле се раждат, вол умират. Никакви амбиции, само ядат и спят… Аз имам амбиции да се развивам, защото бездействието не ме задоволява… Концентрирал съм се сега върху квалификациите за олимпиадата, но после ще трябва да обърна внимание и на други неща, които са покрай спорта.

Това означава ли, че състезанията ще останат на по-заден план за вас?

Не, просто трябва да преосмисля нещата и да видя живота през друга призма вече. Защото спортът е до време, а аз съм на предела…

Не си личи по класиранията…

А, не си личи – едно време ги биех с лекота, беше ми много по-лесно…

Забавлявате ли се с това, което правите? Доставя ли ви радост?

Да, аз съм много щастлив, че имах възможност да се развия максимално и да стана професионален спортист. Да видиш върховете, е съвсем различно от масовия спорт и спорта за здраве. Стигаш до нива, до които достигат много малко хора. Информацията, която получаваш и тези, с които общуваш – това е съвсем различно от заобикалящата ни среда…

А това развива ли съзнанието?

Не само съзнанието… Пътуването, участието в състезания – те развиват и общата култура. Запознаваш се с хора от различни нации, с различни култури. За човек, който не пътува, е трудно да си го представи. Това учи и обогатява…

Вашият спорт е суперестествен, няма нищо изкуствено да влезеш във водата и да плуваш. Имате ли развита връзка с водата, с нейната природа?

Всъщност има моменти, в които не искам да вляза даже в басейна – толкова ми е омръзнала водата… Това усещане се засилва с годините и много трудно го преодолявам на моменти!

В това отношение как ви се отразява плуването в различни части на света?

Ние тренираме по едно и също време навсякъде, като състезанията са обикновено сутрин или на обяд.

Напоследък се говори много за позитивно мислене, това помага ли в едно състезание да победите?

Да, това е в основата на всичко – като се добави правилната подготовка и добрия старт, вече по време на самото състезание, като търсиш добро класиране, единственият шанс е да мислиш позитивно. Всъщност има ли време за мислене по време на самото състезание? Независимо какво е състезанието, в главата на един спортист се въртят някакви мисли. Например един футболист, като ритне топката, той се надява тя да отиде някъде, протича мисловна дейност. Така е и с плуването – надяваш се да ти стигнат силите докрай и да победиш.

Сравняват самото състояние с това на медитация…

Точно така, но да изпаднеш в това състояние, трябва да си много добре трениран, да знаеш, че имаш възможност. Тази мотивация трябва да я имаш и по време на тренировъчния процес.

Нека накрая се върнем към началото. Защо всъщност ви хрумна да практикувате този спорт?

Имах добри резултати в басейн, но като разбрах, че има състезания в открити води, отидох – беше в Охрид през 1993 г. Харесва ми – непрекъснато сме по топлите места, преследваме лятото в различните полукълба…

Самотният плувец на дълги разстояния Рекордите, които поставя Петър, наистина са впечатляващи. Помним, примерно, как се готвеше да преплува Ла Манша през 2007 г. – даже си го представяхме в тази неприветлива водна ивица… Справи се в свой си стил, като стана и първият човек, който преминава разстоянието за по-малко от седем часа – рекорд, който всъщност и до днес не е подобрен.

Мъничко от озарението му проникна през телевизионния екран и на следващата година – 2008-ма, когато той държеше флага, предвождайки българската делегация на олимпиадата в Пекин. Титлите му в плувния маратон отдавна са го превърнали във феномен – в тази дисциплина той има 11 последователни победи. Затова и сега, докато редактирахме това интервю, побързахме да гласуваме за това, че именно той е най-значимият плувец в открити води за 2011-а… Класация, която се надяваме също да спечели!

Далеч от водата с шампиона си поговори Краси Проданов

Всичко, свързано с Петър Стойчев, ви очаква и на www.petarstoychev.com